България – EYNCRIN

Контекст

Младите хора винаги са били считани за специфично маргинализирана група в полето на българския политически живот и трудов пазар. Те не успяват да избягат от това незавидно положение, дори по време на 11те последователни години на икономически растеж, главно поради структурни ограничения, като например недостатъчно гражданско образование и квалификация, умения, опит и социален капитал. Както се очакваше, младите хора пострадаха непропорционално от тежките удари на рецесията, което доведе до изключително високи нива на социална изолация, безработица и неактивност и с ниска степен на участие в политическия живот и заетостта. Икономическата криза се добави като мощен фактор за структурната дискриминация сред много младежи. Проблемът на нивата на безработица сред младежите е свързани с този на младите NEETs, което прави ситуацията на българския политически, социална и трудова борса още по-драматична, отколкото изглежда на пръв поглед. Всъщност, истинският проблем са, младите хора, които нито работят, нито участват във формално образование или неформално обучение; както и тези, които са дългосрочно безработни. От друга страна българският политически пейзаж се характеризира с ниски нива на обществено доверие, липса на гражданска активност и ниски нива на политическо участие на младите хора в Европейския и българския политически процес.

България е страната с най-ниско ползване на Twitter в консорциума на #ask проекта. В сравнение с други страни с ниско ползване на Twitter, като Гърция (3,4%), българските потребители на Twitter са 5 пъти по-малко (0.69%). Използване на социални медии в България е неравномерно разпределено между следните медии: Facebook, YouTube, Pinterest, Twitter, Instagram и Tumblr.

StatCounter от май 2018 г. посочва следните данни:

Twitter е четвъртият предпочитан стред социалните медии от страна на потребителите в България, с изключително нисък процент на 0.69%. Таблицата по-долу, предоставена от Statcounter посочва крайната разлика от почти 93% между Facebook и Twitter потребители,  в ясна полза на Facebook.

През октомври 2016 г. е имало по-малко от 50 профили на политическите партии и отделни политици в България. Само година по-късно ситуацията се променя видимо. Благодарение на българското председателство на Съвета на ЕС, много политици регистрирали своите Twitter профили и до ноември 2017 г. техният брой е вече над 300.

Друга статистика показва разпределението по възраст на българските потребители в социалните медии, които доказват, че най-активните потребители са точно младите хора в страната – тези на възраст между 25 и 34 години, с добър баланс между половете. Използването на Twitter е много подобно по разпределение по възраст.

Подобно на някои съседни държави, като Гърция и Румъния, в България използването на социалните медии се характеризира с висока степен на отразяване на актуални социални събития и новини, която показват сериозно фрагментиране на онлайн пазара на новини.

Политическата активност сред младежите в България е представена от някои основни групи активисти. Налице са така наречените общи потребители на Twitter, граждани които не са на значими обществени позиции и които показват различни степени на активизъм. Заедно с категорията на онлайн политическия активист, чието участие е предимно в социалните медии, е възможно да се подчертае профила на т.нар категория на активиста суингър, който взема участие в онлайн и офлайн форми на активизъм, балансирайки участието си между двете. Въпреки диференцирана структура на форми на активизъм, бихме могли да кажем, че тези млади хора, които са активни и влиятелни онлайн, обикновено са влиятелни също и офлайн, но е възможно да забележите съответната група потребители, която е активна  само офлайн. Групата на инфлуенсърите, която е активна само онлайн е най-малка от всички набюдавани групи.

Точно, както и в други европейски страни, профилите на обикновените млади потребители, които са привлекателни в Twitter, имат тенденцията да са с по-висок социално-културен статус и показват една либерална / лява политическа ориентация. Профилите на нискоатрактивни / силно рецептивни потребители представляват един особен начин на участие в Twitter: информационно-ориентирани и обикновено ляво ориентирани потребители, които са с тенденция да показват нисък професионален статус, но се характеризират с високи нива на образование или с това, че все още учат.

Предизвикателство

Основното предизвикателство за българския пилот бе да се мобилизира дебат между малкия брой български младеж в туитър и дори още по-ниския брой на българските политици онлайн. Поради ниската степен на участие на Twitter в страната като цяло, съществуващата пропаст между политиците и (млади) хора е още по-видима онлайн. Най-активните млади политически активисти в Twitter са тези, свързани със Зелената партия и дясното крило популистки движения, а най-активните политици са тези, които работят в институциите, свързани с българското представителство в Европейската комисия, българските членове на Европейския парламент или Европейските комисари.

Българският пилот се изправи пред предизвикателството да се мобилизират за участие в Twitter един по-широк кръг от двете политически активни групи от млади хора и политици в България, за да могат те да обсъдят заедно различни теми от национално и европейско политическо значение.

Решение

Българският пилот използва една стратегия, за да превърне предизвикаателството  на изключително ниското ниво на участие в политическия живот в Twitter в преимущество . Това стана като #ask платформата на български ези беше направена видима като една от малкото активни политически платформи в тази социална медия. Досега (април 2018 г.), @ASK_youth_BG е единствената управлявана от младежи Twitter платформата за политически дискусии в страната.

Първата стъпка бе да се проучат най-популярните и най-бързо развиващи профили в туитър и се положи усилие да ги ангажира в разговор по темите на #ask, които са определени от консорциума на проекта.

Например, един от 5-те най-бързо развиващи се профили на български политици, е този на Мария Габриел, Българската Комисарка по въпросите на информацията, цифрова икономика и информационното общество в Европейската комисия, която ние успяхме да се включим активно в #ask брокерираните дискусии.

Пилотът използва #ask дашборда, за да посредничи в политическите дискусии по Twitter, което стана най-интензивно в периода ноември 2017 г. – април 2018 г. Дискусиите бяха брокерирани на редовни интервали от време (средно по три пъти на ден).

С цел да се насърчи използването на Twitter сред младите хора, седем семинара бяха организирани за обучение на младежки работници, млади политически активисти и студенти в България. Семинарите засегнаха въпросите за това как се оперира като Twitter дискусионни брокери.

Усилията на пилота в насърчаването, образоването и кампаниите в рамките #ask бяха представени на редица младежки и политически събития на местно и национално ниво.

Twitter хендъла на български пилот е @ASK_youth_BG.

Резултати

Най-често дискутирана тема в разговорите, брокерирани от българския пилот бе свързана с кризата на демокрацията и човешките права в страната.