Великобритания – 21в

Контекст

Обединеното кралство се развива в със завидни темпове. Нейната икономика достигна нивото отпреди кризата още през 2014 [1], а сега е трета по големина в ЕС, надмината единствено от Германия и Франция. Общата безработица е исторически ниска (4.3%)[2] и сравнително стабилния растеж след референдума опровергава мрачните прогнози на Brexit скептиците [3] .Редица други показатели като младежката безработица [4] и стойоностите на NEET [5] поставят Великобритания е над средното за ЕС равнище, което допълнително подчертава нейното широко положително социално-икономическо развитие.

Въпреки това, да се каже, че страната е без проблеми би било грубо подценяване на ситуацията. От една страна, населението на Великобритания застарява. През 2016 г., 18% от хората на възраст 65 и повече години са с 14,2% повече в сравнение с 1976 г.м докато броят на населението в трудоспособна възраст (16-64 години) остава без промени за периода. Наблюдава се обаче един забележим спад при гражданите от 0-16 г. от 24,5% през 1976 г. до 18,9% през 2016 г. В резултат на тази демографска тенденция, броят на възрастните хора като дял от хората в трудоспособна възраст, се увеличава постоянно, достигайки 28.5% в средата на 2016 [6].

Разделение на поколенията във Великобритания е очевидно, не само в демографски план, но и в политиката. Brexit е пример в това отношение. Решението Великобритания  да напусне ЕС е до голяма степен решение на по0възрастните гласували. Младото население на страната гласува Великобритания да остане в ЕС със 75% от избирателите на възраст под 24 години [7]. Проучванията, проведени върху резултата от референдума посочват, че редица млади хора твърдят, че са най-загрижени за това какво ще е въздействието на Brexit върху Великобритания, като толерантно и мултикултурно общество [8]. Възгласи като “откраднаха нашето бъдеще” са общи за социалните медии [9], и въпреки, че други фактори (като напр клас, степен на образование, географска област), са изиграли по-съществена роля, резултатите от проучванията подчертават, че младото и по-възрастното поколение имат коренно различни визии за развитието на Великобритания.

Предизвикателство

Чувството за предателство и едно по-широко разпространено разочарование от политиката, поразява страната в продължение на години. През 2009 г. Гражданската комисия за младежта установи, че 82% от младите хора в Обединеното кралство нямат доверие на политиците за това да вземат правилни решения за тях и 76% смятат, че не могат повлияят върху решенията на правителството. [10] Други проучвания потвърждават тази картина на недоверие. В анкета на YouGov, 48% от младите респонденти заявяват, че са убедени, че политическата система ги представлява зле, а само 13% от тях смятат, че тя ги представлява добре [10]. В проучване, проведено от Британския младежки съвет (BYC), само 8% от анкетираните младежи смятат, че политиците знаят какво е важно за младите хора [11].

Това недоверието обче съвсем не е неоснователно. Пример за това е гласуването на таксите за обучение за ВУЗ в страната. Над 1000 кандидати на общите избори през 2010 г., включително всички 57 впоследствие избрани либералдемократични депутати, гласуваха срещу повишаване на таксите за обучение. Но след изборите, правителството спечели парламентарен вот за разрешаване на повишаването на таксите за обучение във ВУЗ от три до девет хиляди паунда годишно. Сред тези, които гласуваха в полза бяха 27 либералдемократи, включително лидерът на партията и вицепремиерът Ник Cleck.

Изходът на тази политика доведе до студентски демонстрации в цялата страна, както и до големи загуби на популярността на либералдемократите сред студентите.

Решение

Липсата на доверие в системата създава специфично поле на дейност за #ASK проекта в Обединеното кралство. Пилотът започна през 2016 г., за да създаде условия за преодоляване на пропастта между младите хора и политиците чрез социалните медии. Младите хора често се считат за “цифровото поколение” и по тази причина се очаква по-високи стойности на онлайн ангажиране от тези на политиците. Данни от проучвания на BYC споделят това мнение. 60% от интервюираните са заявили, че политиците трябва да се ангажират с младите хора в политиката чрез използване на социалните медии за целите на кампанията. 36,6% мислят, че с цел да се увеличи ангажираността на младите хора в политиката политиците трябва да говорят повече за работата си в Twitter, както и в блогове (30%) и във видео-блогове (30.8%) [12].

Twitter е перфектна платформа за пилота от Великобритания. 582 от 650 депутати (90%) имат профили в Twitter. Заедно, те публикуват стотици туитове дневно, а някои политици са толкова популярни, че имат стотици хиляди и дори милиони последователи [13]. Вярно е, Twitter може да има по-малко потребители от Facebook, но това е по-популярната от други социални мрежи като LinkedIn и Tumblr, като 44% от хората на възраст 16-22 го използват [14].

ASK интервенции се извършват чрез специалното табло – дашборд на проекта, която използва Twitter API за достъп до данни на социалната мрежа.

Пилотът от Великобритания проведе три обучени на ASK брокери за работа с платформата, след като тя започна да функционира през 2017 г. В началото на брокерите трябва да се гарантира, че има достатъчно данни, за да се стимулират разговорите между младите хора и политиците. За тази цел се търсеха хендъли на основното приложение Twitter и се добавяха към дашборда тези, които отговарят на предварително определени критерии. Тази дейност се повтаря, докато се достигнат тъсените бройки за младежи (мин. 1500) и политици (мин. 300 ).

След като хендълите са вече на дашборда, брокерите са в състояние да проследяват дейността си, като проследяват туитовете и отговорите по твх. Те също са в състояние да следят налагащите се теми (trending topics) като въведат ключова дума в полето за търсене; управляват хендълите чрез актуализиране на метаданни; виждат статистическите данни за ангажиране; и разбира се – участват в съществуващите разговори и  създават нови.

Резултат

От самото начало на проекта, ASK Великобритания ангажира стотици млади хора в Twitter дискусии с политици на различни нива на управление (местно, регионално, национално, европейско). Разговорите с посредничеството на ASK UK (над 601)обхванаха разнообразни теми като здраве, сексуална ориентация и равенството между половете, образование, политическо участие, доброволчество, околна среда, Brexit,  и много други. Популярни теми бяха открити с помощта на дашборда, за да се гарантира, че никой сериозен проблем или събитие няма да остане незабелязан (например #GE2017, #vote16, #unpaidinternships, #CambridgeAnalytica). 23.5% от всички брокерирани дискусии  предизвикаха отговори от млади хора, политици или трети страни.

Може би не е изненадващо, че младите хора са по-склонни от политиците да се ангажират в брокерирани дискусии. От общия брой на получените отговори, само 10% са били направени от политиците. Останалите се поделят поравно между младите хора и трети страни. Младите хора, запитани от брокерите (п = 20) почти единодушно се съгласиха, че Twitter дава добра възможност за връзка с политиците, въпреки, че никой не вярваше една кореспонденция онлайн да се превърне в нещо по-голямо като изменение на политиката или преразглеждане на опредлена политика. Мнозина казаха, че ако един политик комуникира с тях по Twitter или чрез харесване retweeting или отговаряне на поста, те ще оценят това и щепредприемат реципрочни мерки. Един респондент каза: “Бих бил изключително щастлив, тъй като това ще означава, че те признават работата, която върша и могат да ме ангажират в бъдещото решаване на проблема.”

От 14 анкетирани, които отговориха на въпроса за ползите от участие в брокерираните дискусии:

  • 9 казаха, че ASK проекта им е предложил възможност за по-нататъшно промотиране на електронното участие чрез Twitter.
  • 8 казаха, че имат платформа за директни електронни дискусии с местните и европейските политици.
  • 6 казаха, че им е предоставена възможност за работа в мрежа с други местни и европейски младежки по теми, свързани с електронното младежко политическо участие.
  • 5 казаха, че ASK проектът им е помогнал да се превърнат в младежки мултиплайри, като са се научили как да мотивират и да приобщават други млади хора в областта на електронното младежко политическо участие.
  • 3 потвърдиха, че са получили шанс да започнат активна дискусия в Twitter

Квалитативната информация, предоставена от участниците регистрира един общ интерес от работата на ASK брокерите след проекта, включително и на платформи на социални мрежи, различни от Twitter. Като един млад човек каза: “Мисля, че това, което проектът се прави е страхотно и се надявам това, което те [брокерите] правят, трябва да продължава и да достига повече млади хора, които да работят заедно с други младежи; да ги мотивират да разговарят с политиците и евентуално да създавадат канал в YouTube където младите хора да обсъждат важни за тях теми. “

Докато някои от отговорилите са се ограничили с кратни одобренители коментари (като например “Харесва ми това, което правите. Моля, продължавайте”), има и такива, които предлагат по-разширен коментар с доброволчески оттенък, като например: “Бих искал да кажа, че наистина ми харесваше участие в проекта като обратна връзка човек по-голямата част от публикациите [брокериране на дискусии]. Мисля, че имаме нужда от повече време, макар че ще се радвам, ако проектът има следи и да можем да отидем по-дълбоко в тази работа. “

Какво става ясно, младите хора да оценяват работата на ASK брокерите, виждайки стойност в това, която те правят за насърчаването на електронното участие като цяло и диалога с политиците в частност. Въпреки това, за да бъде наистина успешен проектът, дейността на брокерите трябва да продължи и в бъдеще, тъй като е-участието е далеч от постигане на пълния си потенциал.

Както каза един респондент: “Голям проект, но трябва да работи за по-дълго време. Имам чувството, че току-що започна да мобилизира дебата.

[1] https://www.ft.com/content/bad33d56-13d5-11e4-8485-00144feabdc0

[2] https://www.ons.gov.uk/employmentandlabourmarket/peoplenotinwork/unemployment

[3]https://www.theguardian.com/business/2017/dec/31/uk-economy-in-2018-steady-growth-tempered-by-brexit-politics

[4] http://ec.europa.eu/eurostat/web/macroeconomic-imbalances-procedure/youth-unemployment-rate

[5]http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Statistics_on_young_people_neither_in_employment_nor_in_education_or_training

[6] https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/populationandmigration/populationestimates/articles/overviewoftheukpopulation/july2017

[7] https://www.theguardian.com/politics/2016/jun/24/meet-the-75-young-people-who-voted-to-remain-in-eu

[8]https://www.express.co.uk/news/uk/867816/Brexit-youth-vote-EU-referendum-age-breakdown-elderly-European-Union-study

[9] http://www.bbc.com/news/magazine-36619342

[10] https://yougov.co.uk/news/2014/10/29/political-disaffection-not-new-it-rising-and-drivi/

[11] http://ukya.org.uk/wp-content/uploads/2016/11/UKYA-Research-Report-Erasmus.pdf

[12] http://ukya.org.uk/wp-content/uploads/2016/11/UKYA-Research-Report-Erasmus.pdf

[13] https://www.mpsontwitter.co.uk/

[14] http://www.emarketer.com/Chart/Social-Media-Platforms-Used-by-UK-Internet-Users-by-Age-Sep-2017-of-respondents-each-group/212173